Поема за БТК

 

БТК, БТК,

мамката ми разката!

Що ли хванах се на таз игра,

че не мога и да спра...

 

Гущери озкочиха от джоба,

120 бяха те на брой.

Над модемчето – прокоба

и със БТК в неравен бой.

 

ZOOM-че мое, ZOOM-че сладко,

ти си нямаш и вина,

че си On Line толкоз кратко

във балканската страна.

 

Сигурно изпитваш ужас,

като почна да въртя.

Но така е, мили друже,

нерви имам да хабя.

 

ИНТЕРНЕТ се чака скоро,

и голям ще е купон.

И бая ще се озори,

някой пред екрана в Лисабон.

 

"HI" и "BYE" ще са редовни,

щото линията е трепач

и по кабели вековни

ще се чува само плач.

 

"Искам да съм негър в щата Алабама",

пееше се в песничка една,

щото тук си е направо драма

да се бориш с БТК.

 

Имам чувство че нарочно,

някой гаври се със мен!

В БТК ще е порочно,

щом клиентът и е без проблем.

 

И така компютърни познати,

да запеем дружно в хор :

"И ВСЕ ПАК ТЕ ОБИЧАМЕ, ЕБАТИ,

БТК - еквивалент на ЗОР !!!